Не знам защо влязох в този сайт, не знам и какво точно търся. Може би знам само едно- иска ми се да попитам - колко от вас не спират да търсят?
Говоря за промените, сега ще разкажа по-подробно за това:
От както съм се родила все нещо търся- като дете сто пъти си сменях хобитата, ходех на кръжок по етнография, по литература, по физика, карах кънки, катерех се по планините, исках да ставам летец, после писател, посре екскурзовод, после алпинист, после психолог, какво ли не. Няма да казвам сега какво съм. Винаги съм имала ужасно много приятели - по няколко за всяко мое хоби. Не казвам, че приятелите ми са временни като интересите, които непрестанно се променят. Обаче без промени живота ми става ужасно скучен. Не мога без адреналин, намирам го навсякъде - в новите хора, в новите начинания, в новите влюбвания. И не мога да се спра, по-скоро бих умряла, отколкото да се спра на едно нещо. Това е в душата ми, иначе в реалния свят имам много престижна професия, стабилен личен живот, верни приятели. Но вътре в мен бушува нуждата от промяна -непрестанно. И това доста ме измъчва.
Чудя се, дали хората са доволни от това, което имат и правят, кое е нормалното- да имаш стабилни интереси или да гониш дивото всеки момент. Срещах се с една психоложка, тя ми каза, че съм много енергина личност и, че просто енергията ми е в повече, но иначе съм един нормален човек. Но това не ми е достатъчно, да чуя че съм ок, искам да знам, че не съм единствената, която не се спира, искам да не ме е страх от това. Искам да не се крия, има ли нещо лоша в това да търсиш. Защо ако не, за да търсим и намираме сме тук. Не искам животът ми да е толкова подреден, защото това не предлага никакви изненади. Не искам да знам до минута какво ще ми се случи утре, не искам да знам какъв подарък ще имам за рожденния си ден, не искам да знам какво ще работя след 5 години, не искам да изглеждам по един и същи начин, не искам да създавам еднаква представа на всички за себе си, не искам да съм еднозначна. Искам да работя много неща, искам да срещна още безкрайно много нови различни хора, искам да обиколя света - с кораб може би, искам да ида на Хималаите, искам да изпробвам всички чудати храни, да разбера как се забавляват хората, да изпитам много адреналинови изживявания, искам да бъде всеки ден различна, ужасно е приятно да живееш, когато можеш да си позволиш да търсиш промените и е кошмар, когато всеки ден не е с нищо по-различен от предишния и следващия. Не знам, иска ми се да чуя, че има още такива хора, за да ги питам как оцеляват в свят, който не бича промените, за да ги питам доколко си позволяват да следват желанията си и доколко се съобразяват с това колко трудно масово хората приемат промените. Искам да бъда себе си, обаче нямам сили за това. И затова имам два живота - един за тези, които ме приемат за еднаква, защото така им изнася и друг за тези, които ме възприемат каквато съм. това е моето решение. Но то е временно. Всъщност, типично в мой стил. А как се справят другите. Интересно ми е да разбера.
"Искам да бъда себе си, обаче нямам сили за това." - ще ги намериш ;-) Но не търси помощ отвън. Другите не могат да ти помогнат и да искат. Всичко, което ти е необходимо, го имаш. Повярвай си... безрезервно!
А за търсенето - ще намериш покой, когато откриеш . . .себе си :))
И какви възможности дава нета и блога, в частност, да бъдеш себе си ... т.е да дадеш и на душата си да се разгърне ... до където може, .... докрай звучи малко крайно :))))
Сигурна съм, че имаш сили за това :))))
/бих се хванала на бас, че си Стрелец, и много бих се изненадала, ако загубя ... :))))/
имаш прекрасни стремежи :)
17.12.2006 13:21
и да аз съм стрелец :)
17.12.2006 13:52
Tova go nosim v sebe si oshte ot detstvoto.I vse sme se vtorachili nqkxde napred,no vsichko hubavo,razlichno,vxlnuvashto e dnes!
17.12.2006 13:52
Tova go nosim v sebe si oshte ot detstvoto.I vse sme se vtorachili nqkxde napred,no vsichko hubavo,razlichno,vxlnuvashto e dnes!
Оправяме се със света както дойде, вярваме в приказки, правим чудеса, не спираме да се изненадваме, не ни е страх да падаме и да ни боли, пътшестваме наяве и насън, борим се със страховете си като юнак с триглава ламя, не чакаме щастието да ни намери, а играем на гоненица с него и... пазим детето в себе си, защото то ни е основният капитал:)
17.12.2006 14:45
Bec
17.12.2006 15:12
Има обаче нещо на което искам да ти обърна внимание.Ти казваш че постоянно искашнещо да се случи около теб.Ами направи така че да се случва.Кой чакаш да ти сътвори СЛУЧКАТА?
Ясе запитай с какво мога да бъда полезна и интересна на любимите си хора и съм сигурна че няма да ти е скучно.Човек е голям колкото са големи мечтите му.Поздрав!
Има обаче нещо на което искам да ти обърна внимание.Ти казваш че постоянно искашнещо да се случи около теб.Ами направи така че да се случва.Кой чакаш да ти сътвори СЛУЧКАТА?
Ясе запитай с какво мога да бъда полезна и интересна на любимите си хора и съм сигурна че няма да ти е скучно.Човек е голям колкото са големи мечтите му.Поздрав!
Има обаче нещо на което искам да ти обърна внимание.Ти казваш че постоянно искашнещо да се случи около теб.Ами направи така че да се случва.Кой чакаш да ти сътвори СЛУЧКАТА?
Ясе запитай с какво мога да бъда полезна и интересна на любимите си хора и съм сигурна че няма да ти е скучно.Човек е голям колкото са големи мечтите му.Поздрав!
Има обаче нещо на което искам да ти обърна внимание.Ти казваш че постоянно искашнещо да се случи около теб.Ами направи така че да се случва.Кой чакаш да ти сътвори СЛУЧКАТА?
Ясе запитай с какво мога да бъда полезна и интересна на любимите си хора и съм сигурна че няма да ти е скучно.Човек е голям колкото са големи мечтите му.Поздрав!
Не, не си сама, повечето хора са така - в непрекъснато движение. Само дето някои са поуморени и търсят стабилност, а на теб явно силите са ти вповече.
17.12.2006 20:35
сега ще се опитам да отговоря на всеки от вас - не знам дали е от зоодията или е до човека, както някой от вас каза, обаче не съм егоист - напротив, съсипвам се да давам от себе си, толкова много, че накрая вечер съм изчерпана до смърт, а сутрин се събуждам пак заредена - и общувам с всякакви хора - не пробирам, не ги деля, не се надувам, не се правя на особена - давам себе си цялата всеки ден. това, от което ми е малко тъжно е, че хората са затворени - те не искат всичко - всеки иска по малко - колкото да залъже нуждата си, всеки се е затворил, и не иска да рискува да даде повече от себе си- ей тая половинчатост ме влудява, защото никой не иска да прескочи оградата, да се доближи до теб, страшничко е да се откриеш, а и изисква услилия. За това говорех. За това, че искам да съм цялостна, да събера сили да направя всичко, което ми се иска- като искам да пътувам, не искам някой да ми достави това удоволствие, не, не съм аванта, мразя авантите -ако имам давам на всеки и колкото по-давам, толкова повече имам. Някой казва, че не помагам - напротив, помагам. Всеки месец една значима част от заплатата ми отива за една църква и за един казан за бедни хора- заклевам се, че казвам истината -няма да говоря повече за това- искам само да кажа - да си пълен с енергия и желание за промени не означава да си егоист и нарцис. Не че е изключено, но не е и подразбиращо се- Много е лесно понякога да крием консерватизма си зад такива упреци - защо да не може идвете заедно - защо да не може да споделиш мечтите си с любимите хора, защо да не може да имаш място в сърцето си за повече хора - и на всеки да даваш толкова, колкото той можеда поеме- обичам и близките си, и се грижа за тях, въпреки че са живи и драви и могат да се оправят и без мен. Но не искам да спазвам правилата на консервативните хора - не искам вечер да се прибирам в къщи и да слагам масата по един и същи начин, не искам да гледам тъпи филми, не искам да се страхувам да изляза навън, защото е зима или е тъмно, или вали- искам да се намокря, защо не - искам да съм истинска - случвало ми се е, за кратко може би, но съм била пълнокръвна - няма по-хубаво от това- тогава обичаш целия свят и той има нужда от теб, защото даваш обич - тонове обич и грижа и топлина. А когато денят се повтаря и върви по пътя си, както часовниковата стрелка не се отклонява от познатата й окръжност, тогава съм празна - и суха и сива и никаква. Но и това ми се случва, когато хората се страхуват от енергията ми, когато ме молят да съм еднаква- правя го заради тях, но в мен се събира желание да избягам. Не може ли просто да бъдем себе си и да ни приемат такива- аз не съм лош човек, просто, както казва един мой познат "тази глава не е за едно тяло". Много се радвам, че ми написахте - ей, ще започна седмицата си не следвайки пътя на часовниковата стрелка, а летейки върху крилете на мечтите си, като Нилс Холгерсон върху дивата гъска, яхнала идеята за това колко интересни хора има около нас без да ги познаваме- а какво ни пречи да го направим. Да, обикновено случвам сама нещата, като днес например, когато се очертавамемного скучен, полу-работен ден. Лека нощ нови интересни хора, пожелавам ви като заспите да сънувате нечии друг свят, различен от вашия, където може да ви бъде много интересно и топло и уютно. До следващото утро - кой знае, може да ми разкажете някой ваш сън........
18.12.2006 12:06
чета...чета и пак чета и като че ли няма какво ново да напиша по въпроса:)
и аз съм си такава...за много хора странна...ама аз си се кефя и по-скоро съжалявам другите....тези които живеят по правилата, по стереотипите...винаги се съобразяват с всичко и всички....
и каде остава "АЗ"-ът?
обичам промените и не мога без тях
ежедневието....ако му се оставя...ще ме погълне и обезличи...
на 26г. съм и би трябвало вече да съм улегнала и установена...по така неписаните закони, правила норми и тем подобни глупости
ама не съм
и си ми е мноо добре
живея за момента, щото незнам колко ще продължи и дали ще има друг
искам и го правя
забавлявам се когато и както мога
не си правя планове...те винаги се провалят
моментните неща стават най-яко и са непредсказауеми
емоционалност, първичност, приключение, забавление...немога без тия неща
и преди време все си мислех че нещо не е нормално с мен,...защо не мога да бъда като другите?да вървя по вече утъпкания път-щото е най-сигурен и така трябва?!!!???
е не мога така...
инъче си имам стабилна и хубава работа...но дори и там, колегите си ме знаят вече-не мога като тях да ходя от 8 до 5 на работа....отивам когато искам и си тръгвам когато искам...и правя каквото си искам...но и си върша работата както трябва....затова сигурно и ме търпят...незнам...
неискам да водя двойнствен живот
аз съм си такава и толкоз....няма да се променя заради другите.хората трябва да ме приемат такава,каквато съм
който не му харесва....ми техен си проблем
слава богу съм заобиколена от мноооого мноооого приятели и познати
хм...май бая се отплеснат в твоя блог...sorry:) ама ми хареса че има и такива хора като мен, но които явно се притесняват да са такива каквито са
НЕДЕЙТЕ ТАКА БЕ ХОРА
ИМАТЕ ЕДИН ЖИВОТ
ИЗЖИВЕЙТЕ ГО КАКТО СИ ВИ ХАРЕСВА;))))))
bobby:)
18.12.2006 14:05
18.12.2006 15:35
няма нищо по-хубаво от това:)
за какво ти/ви е да се правите на нещо което не сте, да се стискате и мъчите?....само и само да задоволите нечие мнение за вас???...което даже няма да е истинско,щото и вие си знаете че не сте такива.....това да си слагаш маска за пред другите си е и малко лицемерно....както искайте го приемайте....
хората трябва да ви/ни познават и харесват такива каквито сме/сте.....луди, диви...и т.н.
никой не е перфектен
така, че ако другите не ви приемат каквито сте...значи нямате нищо общо с тези хора....не е голяма загуба....нали така:)))))
19.12.2006 08:54
Една вълна.-
Частица от море.
Разбила се в брега на ситни пръски
се стапя в водната безкрайност.
И после пак-
Частичка по частичка
се сбира
набира воля,
вик
и сила
и миг преди да се разбие,
и миг преди да се взриви
във своето сърце е сбрала
мощта на цялото море,
за да се хвърли с вик към този бряг,
притеглящ я с могъща сила,
да го прегърне миг преди смъртта-
единствен миг-от вечността отпила.
И после пак…
И пак…
И пак…
Като душата ми…
23.12.2006 20:30
27.02.2007 19:37